Архив за етитет: билки

Билколечение – ценен фактор в минало, настояще и бъдеще

Традициите на българската народно лечителство е изградено от развитието на траките, което от своя страна е била многократно повлиявано от културата на перси, келти, скити, гърци, римляни и араби.  От времето на траките у нас са намерени останки от светилища, свързани с култа към Асклепий, който тогава е бил почитан като бог на лечебното изкуство.  С идването на славяните по земите на Балканския полуостров към традициите на народната медицина на траките се прибавят нови елементи. Славяните придават на лечебните процедури и религиозен характер, което съвсем не означава, че те не съдържат рационалност, постигната в резултат на дългогодишен опит. Има данни, че славяните са използвали лечебни средства от растителен произход – ела, бряст, липа, върба, явор, бреза, дрян, пелин, шипка, глог, жълт кантарион, хрян и др. Те познавали различни отрови и упояващи растения, както и билки, предизвикващи повръщане. Като упояващи средства използвали мак и коноп. Повръщане предизвиквали с помощта на бръшлян. Прабългарите приели цялото културно наследство, натрупано на Балканския полуостров от различни цивилизации. От своя страна към него те прибавили и своите методи на лечение – те добре владеели способи за даване на помощ при ранените по време на сражение.
По-късно, в среднновековна България, народната медицина е претърпяла определено развитие, което се съди вече по книжовни източници, останали от онази епоха. Оттогава датира първата преведена книжнина, която е била разпространявана заедно с църковно-богослужебните книги и с тези по природознание, история и философия. Единствен книжовен източник по това време, в който се говори за приложение на българска народна медицина, е въпросникът на Цар Борис Първи, изпратен до Папа Николай Първи в 869г. След него Йоан Екзарх (09-10 век) в книгите си “Небеса” и “Шестоднев” е оставил преводи за изучаване на човешкото тяло и за лечение на болестите му.
Климент Охридски – създателят на първата висша школа в България, познавал средновековната медицина и сам се занимавал с лечение. От написаното от Климент Охридски “Слово на светите лечители Козма и Дамян” може да се дъди за прилаганата тогава медицина.
В началото на 10 век голяма известност като лечител получил Иван Рилски от Рилския манастир, където лекувал най-различни недъзи. От 1073 г. датира руска книга “Изборник Светослава”, която е превод от бълфарски “Сборник на Цар Симеон”. В него е развит и раздел за лечение с билки.
За развитие и популяризиране на лечителството в средновековна България допринесли много богомилите. Самият поп Богомил (Йеремия) е бил лечител. Богомилското съчинение “Зелейник” написано през 10-11 век е особено ценно и съдържа съвети за лечение с билки, мед  и др. при различни заболявания. Измежду богомилите много значим като личност бил Василий Врач с произход от селата около Охрид. Той е получил  подготовката си в школата на Климент Охридски. Василий е оставил широка диря след себе си като лечител, но и като идеолог и проповедник срещу потисничеството на феодалната власт и срещу безправието на крепостните селяни, заради което е бил изгорен жив.
За съществуването на зелените растения са необходими вода, въздух, светлина и някои минерални вещества, разтворими във вода. Фотосинтезата е процес на преобразуване на енергията, чийто катализатор са хлорофилните зрънца. При това светлинната енергия се превръща в химична енегия на органичните съединения. От тази дейност на зелените растения, която е основна, зависи и продължителността на живота върху Земята.
Зелените растения са трансформатор на енергия на живата природа.  При фотосинтезата с помощта на светлинната енергия растенията отделят молекулен кислород от водата, който се излъчванв атмосферата. Ето така атмосферата около Земята е наситена с кислород, така необходим за живота на всички дишащи организми.